Кукла
Сега съм само кукла безгласна,
а ти ме обгръщаш с твойте ръце,
питаш се кога ли животът угасна
и застина в бездушие мойто лице.
Ти шепнеш ми: "Кукло, погледни ме
със стъклените си, сиви очи!
Оживей отново, пак прегърни ме
и нека гласът ти пак да звучи!
Аз знам, че под маска от блед порцелан
спи нежно момиче с нежни мечти -
рожба нещастна на свят неразбран,
безразлична си вече и мъртва почти.
Събуди се, кукло, и се бори
да възкресиш любовта си погубена -
чувствай, обичай, ненавиждай дори,
намери пак страстта си изгубена.
На твоя затвор стените мъртви, студени
разчупи, мила, с трескав копнеж
и със сили за живот възродени
да си кукла ти, мила, ще спреш..."
а ти ме обгръщаш с твойте ръце,
питаш се кога ли животът угасна
и застина в бездушие мойто лице.
Ти шепнеш ми: "Кукло, погледни ме
със стъклените си, сиви очи!
Оживей отново, пак прегърни ме
и нека гласът ти пак да звучи!
Аз знам, че под маска от блед порцелан
спи нежно момиче с нежни мечти -
рожба нещастна на свят неразбран,
безразлична си вече и мъртва почти.
Събуди се, кукло, и се бори
да възкресиш любовта си погубена -
чувствай, обичай, ненавиждай дори,
намери пак страстта си изгубена.
На твоя затвор стените мъртви, студени
разчупи, мила, с трескав копнеж
и със сили за живот възродени
да си кукла ти, мила, ще спреш..."
© Дени All rights reserved.
