23 окт. 2007 г., 21:56
"Кукла"
Сега съм празна, нещастна и сама,
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър,
участвам в кратък безсмислен сюжет
на някакъв неизвестен и жесток поет.
Но играя себе си в малка роля,
нали съм кукла, нямам дори и воля...
В моя сценарий липсват слова,
защото на сцената даже пак съм сама.
И сега имам една-единствена молба:
"Счупете тази кукла, сложете край
на тягостната й съдба!"
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър,
участвам в кратък безсмислен сюжет
на някакъв неизвестен и жесток поет.
Но играя себе си в малка роля,
нали съм кукла, нямам дори и воля...
В моя сценарий липсват слова,
защото на сцената даже пак съм сама.
И сега имам една-единствена молба:
"Счупете тази кукла, сложете край
на тягостната й съдба!"
© Венета Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
С прекрасно стихотворение идваш, мила Венета.
С много обич. -
Въздействащо.Поздрав.
-
Хуваво-привет.
-
Прекрасно е, макар и тъжно!!! Поздравления и добре дошла!!!
-
Поздрав за стиха!
И добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Твойто мълчание в мен се роди.
Черно беззвездно небе,
аз чувствам живота в твойто дете."
Напиши свой сценарий!"