Сега съм празна, нещастна и сама,
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър,
участвам в кратък безсмислен сюжет
на някакъв неизвестен и жесток поет.
Но играя себе си в малка роля,
нали съм кукла, нямам дори и воля...
В моя сценарий липсват слова,
защото на сцената даже пак съм сама.
И сега имам една-единствена молба: ...