23.10.2007 г., 21:56 ч.

"Кукла" 

  Поезия
646 0 6
Сега съм празна, нещастна и сама,
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър,
участвам в кратък безсмислен  сюжет
на някакъв неизвестен и жесток поет.
Но играя себе си в малка роля,
нали съм кукла, нямам дори и воля...
В моя сценарий липсват слова,
защото на сцената даже пак съм сама.
И сега имам една-единствена молба:
"Счупете тази кукла, сложете край
на тягостната й съдба!"

© Венета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??