23.10.2007 г., 21:56

"Кукла"

850 0 6
Сега съм празна, нещастна и сама,
героиня в пиеса с тъжен финал.
Загубих мечтите, таланта, дори своя морал.
Сега съм порцеланова кукла
в малък стъклен театър,
участвам в кратък безсмислен  сюжет
на някакъв неизвестен и жесток поет.
Но играя себе си в малка роля,
нали съм кукла, нямам дори и воля...
В моя сценарий липсват слова,
защото на сцената даже пак съм сама.
И сега имам една-единствена молба:
"Счупете тази кукла, сложете край
на тягостната й съдба!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....