Кукла на конци
Всеки смята за нормално да ме наставлява,
Всеки смята за нормално с мен да се разпореди,
Всеки мъчи се съдбата ми да управлява,
Всеки смята, че съм кукла на конци!...
Всеки смята се за прав,
Всеки смята, че греша,
Всеки смята, че не мога аз самата да реша...
... всеки смята, че аз нещо му дължа!...
Всички ме разкъсват на парченца!!!
Всички ме притискат и винят,
че не съм достатъчно перфектна...
Всички искат да ме подобрят!!!
Всички ме разкъсват на парченца!...
Главата ми бучи от гласове:
"Отивай там, ела при мене,
каквото казвам е за тебе най-добре!
Бъди по-сръчна, нямаш време,
Върви, не спирай..."
Накъде?!
Та аз не съм машина,
не съм компютър, нито пък робот,
не съм аз ничия робиня,
аз просто съм момиче, търсещо любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
