Sep 14, 2006, 10:37 PM

Кукла на конци

  Poetry
1.9K 0 6

Всеки смята за нормално да ме наставлява,
Всеки смята за нормално с мен да се разпореди,
Всеки мъчи се съдбата ми да управлява,
Всеки смята, че съм кукла на конци!...

Всеки смята се за прав,
Всеки смята, че греша,
Всеки смята, че не мога аз самата да реша...
... всеки смята, че аз нещо му дължа!...

Всички ме разкъсват на парченца!!!

Всички ме притискат и винят,
че не съм достатъчно перфектна...
Всички искат да ме подобрят!!!

Всички ме разкъсват на парченца!...

Главата ми бучи от гласове:
"Отивай там, ела при мене,
каквото казвам е за тебе най-добре!
Бъди по-сръчна, нямаш време,
Върви, не спирай..."

Накъде?!

Та аз не съм машина,
не съм компютър, нито пък робот,
не съм аз ничия робиня,
аз просто съм момиче, търсещо любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно стихче!
  • "...момиче търсещо любов",
    истина е май и ти приляга.
    Ала имай датчик "Винаги готов",
    следи го...птичето да не избяга.

    Поздрав и усмивка.
  • Съгласна съм, че трябва да бъдеш себе си, но няма да е зле да се вслушаш в някой от съветите на близките си. Сега си млада и сега е моментът, в който да реализираш много неща. Командващите те обичат и искат да живееш по-добре от тях, затова са тези изисквания и заповеди.За възрастта ти е характерно това бунтарско чувство. Тегли им по 1 "благословия" на ум, а после опитай да изпълниш желанията им, защото са за добро!
  • Разбира се,че е хубаво! Навярно ти е писнало от тези проблеми и си решила да ги излазиш с думички на белия лист? Търси я тази хубава любов,без която никой не може,като не забравяш,че от страни те гледат всички тези,за коита пишеш!Влюбвай се и пиши още по-красиви неща за истинската любов!
  • Велико е!Много ми харесва...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...