14 июн. 2006 г., 15:46

Кукленска Мечта

1.1K 0 9

         Кукленска мечта

 

Тя захвърлена е в тъмното,

в ъгъла на стаята.

И сама е кротката,

сама без никого.

 

И преди сама била е,

ала някой утешавал я.

Сега и него го няма.

Само тъмното остана.

 

А тъмното е тъй неясно,

толкоз мрачно и подтискащо,

а очите само търсеха

блясъка на нещо истинско.

 

Но защо го няма още?

Та то е тъй очаквано,

ще бъде толкоз хубаво посрещнато...

Дали тъмното ще го роди?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде се изгуби? Зашо не пишеш?
  • Точно така! Това имах впредвид! Радвм се, че пак забелязваш тънкостите
  • не съм компетентна за този жанр, но идеята ми допадна,защото доколкото усещам в края се измъкваш от носталгичната и мрачна тоналност чрез реторичния въпрос.а това значи само едно - неизвестното може да крие и добри изненади
  • Благодаря, ама не мога да се контролирам като ме удари тъмного по главата
  • Благодаря ти, Катя

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...