Кукленска Мечта
Кукленска мечта
Тя захвърлена е в тъмното,
в ъгъла на стаята.
И сама е кротката,
сама без никого.
И преди сама била е,
ала някой утешавал я.
Сега и него го няма.
Само тъмното остана.
А тъмното е тъй неясно,
толкоз мрачно и подтискащо,
а очите само търсеха
блясъка на нещо истинско.
Но защо го няма още?
Та то е тъй очаквано,
ще бъде толкоз хубаво посрещнато...
Дали тъмното ще го роди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
