14.06.2006 г., 15:46 ч.

Кукленска Мечта 

  Поезия
883 0 9

         Кукленска мечта

 

Тя захвърлена е в тъмното,

в ъгъла на стаята.

И сама е кротката,

сама без никого.

 

И преди сама била е,

ала някой утешавал я.

Сега и него го няма.

Само тъмното остана.

 

А тъмното е тъй неясно,

толкоз мрачно и подтискащо,

а очите само търсеха

блясъка на нещо истинско.

 

Но защо го няма още?

Та то е тъй очаквано,

ще бъде толкоз хубаво посрещнато...

Дали тъмното ще го роди?

© Велина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къде се изгуби? Зашо не пишеш?
  • Точно така! Това имах впредвид! Радвм се, че пак забелязваш тънкостите
  • не съм компетентна за този жанр, но идеята ми допадна,защото доколкото усещам в края се измъкваш от носталгичната и мрачна тоналност чрез реторичния въпрос.а това значи само едно - неизвестното може да крие и добри изненади
  • Благодаря, ама не мога да се контролирам като ме удари тъмного по главата
  • Благодаря ти, Катя
  • Велина,добре,че си човек,а не кукла!
    ПОЗДРАВ!
  • Благодаря за съвета точно от критика имам нужда не от оценки ще се постаря да напиша нещо, което да отговаря на препоръката ти
  • Когато пишеш в рима, трябва да спазваш ритъма и всичките куплети да са с един и същ. Имаш богат речник, прочетох есетата ти. Опитай в свободен стих. Може би ще стане нещо много хубаво.
    Поздрав!
  • Сърдечно благодаря за рецензията, много е изчерпателна, ще си взема бележка!
Предложения
: ??:??