Кукленска мечта
Тя захвърлена е в тъмното,
в ъгъла на стаята.
И сама е кротката,
сама без никого.
И преди сама била е,
ала някой утешавал я.
Сега и него го няма.
Само тъмното остана.
А тъмното е тъй неясно,
толкоз мрачно и подтискащо,
а очите само търсеха
блясъка на нещо истинско.
Но защо го няма още?
Та то е тъй очаквано,
ще бъде толкоз хубаво посрещнато...
Дали тъмното ще го роди?
© Велина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
