Кукленска мечта
Тя захвърлена е в тъмното,
в ъгъла на стаята.
И сама е кротката,
сама без никого.
И преди сама била е,
ала някой утешавал я.
Сега и него го няма.
Само тъмното остана.
А тъмното е тъй неясно,
толкоз мрачно и подтискащо,
а очите само търсеха
блясъка на нещо истинско.
Но защо го няма още?
Та то е тъй очаквано,
ще бъде толкоз хубаво посрещнато...
Дали тъмното ще го роди?
© Велина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
