Кукувицата...
Кукувицата...
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак, изпраща ми привет...
Като нея аз самотен
в тоя пълен с Пролет ден,
преосмислям днес Живота
в дух напълно откровен...
Търся някакви причини,
обяснение поне
за предишните години:
ала кой да ги даде...
Вярно- не живях по ноти:
див, непредсказуем бях,
но да имах сто живота
бих бил същият и в тях!..
Затова и на Съдбата
днес се хиля на инат,
че приемам Самотата
като избор осъзнат,
а с оная кукувица
във страхотен сме тандем:
тя- обезгнездена птица,
аз- човек обездомен...
...Но мечтая си отнесен
и от Лудост обладан:
„Може тя да е принцеса
люто прокълната там,
щото някога отдавна
и във други времена
е била сама фатална
за безброй мъже Жена?...”
И женихи се изнизвали
вероятно, ала на
и суетна, и капризна
не избрала никой тя...
...Но понеже съществува
чудо и в реалността:
ще открия де кукува,
клетвата да разваля
и в един така прозрачен
с разцъфтяла Пролет ден,
с нея в Храма ще прекрачим:
Свят обет да си дадем!..
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
