19 дек. 2020 г., 19:47

Кума Лиса изгладняла

1K 1 3

Кума Лиса изгладняла
тихо стъпва през снега.
От гората е видяла
ферма – с бройлери е тя.

 

Ох, кокошчица ще грабне,
ще си хапне от душа,
но петелът – той водач е,
я усети през нощта.

 

И настъпи олелия –
тя напада, той кълве
и в развихрена стихия
гладна гази снегове.

 

Скри се в нейната хралупа,
гладна кротичко заспа.
А пък щом настъпи утро
пак ще тръгне за храна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно е как обрисуваш лисицата и петела, с присъщата си ненатраплива и искрена деликатност.
  • Много е хубаво, но в страни от темата и се налага да го извадя от надпреварата.
  • Поздравления за стиха ти, Ани! Пожелавам ти успех!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...