21 февр. 2008 г., 14:31

Купон

1.1K 1 7
Купон

На дявола си продадох душата,
сърцето си залях с бетон,
спрях да се блъскам в стената,
животът ми е весел купон.

Вече не хвърча в небето,
море от алкохол в червата,
удави се в него детето,
солен сарказъм му тече от устата.

А някога имах мечти,
мечтаех за любов и вяра,
вярвах в човешките души,
душата си поставих на олтара.

Но умряха мечтите стари,
на олтара костите им бели,
хиени месата им изяли,
кикотят се, доволни и дебели.

По дяволите човешките проблеми,
сега пия с демони и хиени,
купона непрестанно върви,
под бетона сърцето мълчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...