Купон
На дявола си продадох душата,
сърцето си залях с бетон,
спрях да се блъскам в стената,
животът ми е весел купон.
Вече не хвърча в небето,
море от алкохол в червата,
удави се в него детето,
солен сарказъм му тече от устата.
А някога имах мечти,
мечтаех за любов и вяра,
вярвах в човешките души,
душата си поставих на олтара.
Но умряха мечтите стари,
на олтара костите им бели,
хиени месата им изяли,
кикотят се, доволни и дебели.
По дяволите човешките проблеми,
сега пия с демони и хиени,
купона непрестанно върви,
под бетона сърцето мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены