Feb 21, 2008, 2:31 PM

Купон

  Poetry » Other
1.1K 1 7
Купон

На дявола си продадох душата,
сърцето си залях с бетон,
спрях да се блъскам в стената,
животът ми е весел купон.

Вече не хвърча в небето,
море от алкохол в червата,
удави се в него детето,
солен сарказъм му тече от устата.

А някога имах мечти,
мечтаех за любов и вяра,
вярвах в човешките души,
душата си поставих на олтара.

Но умряха мечтите стари,
на олтара костите им бели,
хиени месата им изяли,
кикотят се, доволни и дебели.

По дяволите човешките проблеми,
сега пия с демони и хиени,
купона непрестанно върви,
под бетона сърцето мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...