21.02.2008 г., 14:31 ч.

Купон 

  Поезия » Друга
899 1 7
Купон

На дявола си продадох душата,
сърцето си залях с бетон,
спрях да се блъскам в стената,
животът ми е весел купон.

Вече не хвърча в небето,
море от алкохол в червата,
удави се в него детето,
солен сарказъм му тече от устата.

А някога имах мечти,
мечтаех за любов и вяра,
вярвах в човешките души,
душата си поставих на олтара.

Но умряха мечтите стари,
на олтара костите им бели,
хиени месата им изяли,
кикотят се, доволни и дебели.

По дяволите човешките проблеми,
сега пия с демони и хиени,
купона непрестанно върви,
под бетона сърцето мълчи.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "душата си поставих на олтара."
    !!!
    Над кръста си обесих всички илюзии!!!

  • Силен стих!Аплодисменти!
  • Може би така и трябва. И без това нищо не можем да променим, поне да живеем.
    Поздрав за позицията, Алекс!
  • Много е хубаво браво!!!!
  • тъжно...
    ...А някога имах мечти,
    мечтаех за любов и вяра...
    Имаш си ги...твои са мечтите...
    с обич за теб, Алекс.
  • Вече не хвърча в небето,
    море от алкохол в червата,
    удави се в него детето,
    солен сарказъм му тече от устата.
    ...
    под бетона сърцето мълчи.

    Браво!
    Страшен стих си написал, Алекс!
    Поздрави от мен!
  • Малко тъжно...
    Но ми хареса...
Предложения
: ??:??