10 окт. 2023 г., 08:57

Куражлия

1.2K 1 4

Ей, що саги преживях!

Даже и в казарма бях...

Животът-хубав, но и лош,

изкарах в бедност и разкош.

 

Имах срещи с чукундури,

житейски блъскаха ме бури.

За жените да приказвам?

Глава да ме боли...Отказвам!

 

Карал съм го през просото.

Играех със късмета тото.

Бях губещия все накрая,

но и до днес за туй нехая.

 

Да, удряла ме е съдбата

сякаш с чука по главата.

Но, винаги съм бил наперен,

дори и след шамар отперен.

 

А сега, когато вече

началото от мен далеч е,

краят бързо ме настига,

няма как да кажа:,,Стига!".

 

Аз ,все пак, държа асото...

Може би, а и защото

бил съм в своята стихия,

с Бог амброзия ще пия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...