10.10.2023 г., 8:57

Куражлия

1.2K 1 4

Ей, що саги преживях!

Даже и в казарма бях...

Животът-хубав, но и лош,

изкарах в бедност и разкош.

 

Имах срещи с чукундури,

житейски блъскаха ме бури.

За жените да приказвам?

Глава да ме боли...Отказвам!

 

Карал съм го през просото.

Играех със късмета тото.

Бях губещия все накрая,

но и до днес за туй нехая.

 

Да, удряла ме е съдбата

сякаш с чука по главата.

Но, винаги съм бил наперен,

дори и след шамар отперен.

 

А сега, когато вече

началото от мен далеч е,

краят бързо ме настига,

няма как да кажа:,,Стига!".

 

Аз ,все пак, държа асото...

Може би, а и защото

бил съм в своята стихия,

с Бог амброзия ще пия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...