байГецан (Георги Янков)
307 24
10.10.2023 г., 8:57 ч.

Куражлия 

  Поезия » Хумористична, Философска
696 1 4

Ей, що саги преживях!

Даже и в казарма бях...

Животът-хубав, но и лош,

изкарах в бедност и разкош.

 

Имах срещи с чукундури,

житейски блъскаха ме бури.

За жените да приказвам?

Глава да ме боли...Отказвам!

 

Карал съм го през просото.

Играех със късмета тото.

Бях губещия все накрая,

но и до днес за туй нехая.

 

Да, удряла ме е съдбата

сякаш с чука по главата.

Но, винаги съм бил наперен,

дори и след шамар отперен.

 

А сега, когато вече

началото от мен далеч е,

краят бързо ме настига,

няма как да кажа:,,Стига!".

 

Аз ,все пак, държа асото...

Може би, а и защото

бил съм в своята стихия,

с Бог амброзия ще пия!

© Георги Янков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ударите на съдбата по челото означават, че не сте обърнали достатъчно внимание на нейните ритници по задника »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??