Курс: Сърдечно на борд
---
Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне!
Спаси се от възлите в тази ръждясала котва,
напсувай — по мъжки — за всяка сладникава тленност.
Безстрашен бъди, дори смърт този свят да ти готви —
брада приглади и през рамо изплюй се солено!
На курса пореден опъвай платната до скъсване,
събирай звезди за гнездо на самотните гларуси.
Жените пристанищни — в чужди прегръдки — до късно
ще търсят брега и смеха ти по вахтите залезни...
Ще дебнат дима на лулата ти в призрачни нощи
с мечта да са улова в мрежите — ням и разголен.
Очите им в мрака ще гледат най-люто и лошо,
додето разбиват сърцата си в пяната — с болка!
Но ти, Капитане, недей да им пиеш сълзите —
те знаят цената за своята обич отнета.
Когато очите ти с тъмните бури отлитат
зовът на жената заглъхва в зова на морето!
---
© Станислава Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Краси,Али,Вальо,Смиф,благодаря за подкрепата!
Ели,специални благодарности!
Спокойна вечер на всички! -
"събирай звезди за гнезо на самотните гларуси"
Твоите стихове се отличават с една особено въздействаща образност,
Стенли!
Честита награда в "Мелнишки вечери..."! -
Този потънал в зова на морето женски зов е много драматичен и силен образ!
-
Направо отплувах! Браво, Стани!
-
Хубаво е, Стенли!
-
Хареса ми!Много ми е близко като образи и внушения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
стихотворение, Станислава... поздрав
сърдечен за теб..