1 июл. 2013 г., 18:35

Курс: Сърдечно на борд

864 0 7

---


Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне!

Спаси се от възлите в тази ръждясала котва,
напсувай — по мъжки — за всяка сладникава тленност.
Безстрашен бъди, дори смърт този свят да ти готви —
брада приглади и през рамо изплюй се солено!

На курса пореден опъвай платната до скъсване,
събирай звезди за гнездо на самотните гларуси.
Жените пристанищни — в чужди прегръдки — до късно
ще търсят брега и смеха ти по вахтите залезни...

Ще дебнат дима на лулата ти в призрачни нощи
с мечта да са улова в мрежите — ням и разголен.
Очите им в мрака ще гледат най-люто и лошо,
додето разбиват сърцата си в пяната — с болка!

Но ти, Капитане, недей да им пиеш сълзите —
те знаят цената за своята обич отнета.
Когато очите ти с тъмните бури отлитат
зовът на жената заглъхва в зова на морето!

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чуден финал на едно красиво, много красиво
    стихотворение, Станислава... поздрав
    сърдечен за теб..
  • Краси,Али,Вальо,Смиф,благодаря за подкрепата!
    Ели,специални благодарности!
    Спокойна вечер на всички!
  • "събирай звезди за гнезо на самотните гларуси"
    Твоите стихове се отличават с една особено въздействаща образност,
    Стенли!
    Честита награда в "Мелнишки вечери..."!
  • Този потънал в зова на морето женски зов е много драматичен и силен образ!
  • Направо отплувах! Браво, Стани!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...