---
Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне!
Спаси се от възлите в тази ръждясала котва,
напсувай — по мъжки — за всяка сладникава тленност.
Безстрашен бъди, дори смърт този свят да ти готви —
брада приглади и през рамо изплюй се солено!
На курса пореден опъвай платната до скъсване,
събирай звезди за гнездо на самотните гларуси.
Жените пристанищни — в чужди прегръдки — до късно ...