Курс: Сърдечно на борд
---
Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне!
Спаси се от възлите в тази ръждясала котва,
напсувай — по мъжки — за всяка сладникава тленност.
Безстрашен бъди, дори смърт този свят да ти готви —
брада приглади и през рамо изплюй се солено!
На курса пореден опъвай платната до скъсване,
събирай звезди за гнездо на самотните гларуси.
Жените пристанищни — в чужди прегръдки — до късно
ще търсят брега и смеха ти по вахтите залезни...
Ще дебнат дима на лулата ти в призрачни нощи
с мечта да са улова в мрежите — ням и разголен.
Очите им в мрака ще гледат най-люто и лошо,
додето разбиват сърцата си в пяната — с болка!
Но ти, Капитане, недей да им пиеш сълзите —
те знаят цената за своята обич отнета.
Когато очите ти с тъмните бури отлитат
зовът на жената заглъхва в зова на морето!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
