Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
17 мая 2020 г., 11:30

Кутийка в паметта 

  Поэзия » Другая
480 8 19

Понякога - дали и блян не бе?
Рисуват ми безсъници картините -
Тосканското, бездънното небе,
полята слънчогледи и маслините.

 

Смокините залепват за съня
и нарове разцъфват - край колоните
цикади луди в звездна мараня,
разказват светло минало - по клоните.

 

Глицинии, зокуми *   - кипрят сън,
потрепват срамежливо и мимозите,
завива ми се свят - зове ме вън,
упойващият дъх - на туберозите.

 

И вдъхвам пак морето и солта,
макар да зная, че са само спомени,
от друг живот. Кутийка в паметта -
в която пазя бисери, отронени...

 

---------------------------------------------------

Зокум - Лян, Олеандър.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Каква красота си нарисувала, Наде!...
  • Благодаря , Юри!
  • Благодаря, Деа!
  • Чудесна кутийка!
  • Благодаря, Гавраил! Не, Марко, не обичам да ходя на море, не и в класическия смисъл. Гъсто населен плаж, пържене...И после имаш пясък и в...Не, благодаря!
  • Надежда, имам усещане, че имаш крещяща нужда от почивка на морето.
    Спазвай дистанция !
    Поздрави !
  • Чудесен финал.
    Поздрав!
  • Благодаря, Дени!
  • Страхотна е твоята кутийка!
  • Ти си виновна, палавнице! Не се прави на скромна.☺Сега ми идва наум, че вместо сън можеше да е пън, извадила си късмет. От времената на Владимир Соловьов не се е променило много. Все по-разнообразна ставаш.☺Поздравления.
  • Не знам защо се сетих за: "Инфлуенцата у Митрето". Ох, Мария, сълзи ми текат, от смях. 😀 Благодаря ти!
  • Золуми, глицерини - кипрят сън,
    потрепват срамежливо носорозите.
    Завива ми се свят - зоват ме вън
    с упойващ дъх туберкулозите.
    Извинявай, не се стърпях. Пак ме поведе за вдъхновението, Наденце. А стихотворението е хубаво, нежничко.
  • Няма, Целувчице - красивите неща и добрите хора не се забравят. А и лошите хора са добри, ако не с, то за теб.
  • Спомените могат и да се размият с годините, но този сън няма, да знаеш...💗
  • Благодаря ви, приятели! Вале, в нашия край наричаме цветето така, но ми се е случвало да ме питат - затова. Благодаря, Марийче!
  • Благодаря ти, че ми позволи да надникна и усетя лиричния аромат на спомените, затворени в твоята чудна кутийка, Наденце!🍀🌼🍀
  • Спомени в картина от думи. Всеки трябва да си има такива кутийки и да си ги държи на най-горния рафт.
    Благодаря за красотата!
  • Чудесна картина!
    Паметта е галерия на душата!
    Поздравления, Надежда!
Предложения
: ??:??