Понякога - дали и блян не бе?
Рисуват ми безсъници картините -
Тосканското, бездънното небе,
полята слънчогледи и маслините.
Смокините залепват за съня
и нарове разцъфват - край колоните
цикади луди в звездна мараня,
разказват светло минало - по клоните.
Глицинии, зокуми * - кипрят сън,
потрепват срамежливо и мимозите,
завива ми се свят - зове ме вън,
упойващият дъх - на туберозите. ...