Кутийка в паметта
Понякога - дали и блян не бе?
Рисуват ми безсъници картините -
Тосканското, бездънното небе,
полята слънчогледи и маслините.
Смокините залепват за съня
и нарове разцъфват - край колоните
цикади луди в звездна мараня,
разказват светло минало - по клоните.
Глицинии, зокуми * - кипрят сън,
потрепват срамежливо и мимозите,
завива ми се свят - зове ме вън,
упойващият дъх - на туберозите.
И вдъхвам пак морето и солта,
макар да зная, че са само спомени,
от друг живот. Кутийка в паметта -
в която пазя бисери, отронени...
---------------------------------------------------
Зокум - Лян, Олеандър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
