На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго.
Сърцето ми бе някога пълно.
Избледнели снимки разкриват съдба,
която превърна се в моя мечта.
Неосъществима, сърцето с любов се спомина.
Усмивката мигновено на лицето застина.
Надеждата моя отдавна я няма,
а споменът превърна се в болезнена рана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация