На прашния таван в 1 през нощта, 

намерих кутия със стари писма.

Зарових носа си дълбоко във тях -

хиляди спомени покрити със прах.

Плаках и смеех се дълго.

Сърцето ми бе някога пълно.

Избледнели снимки разкриват съдба,

която превърна се в моя мечта.

Неосъществима, сърцето с любов се спомина.

Усмивката мигновено на лицето застина.

Надеждата моя отдавна я няма,

а споменът превърна се в болезнена рана.

Остана ми само да свикна сама,

да му забравя очите, устните и гласа.

Да се преструвам аз на щастлива, 

да чакам от другата страна да мина.

До там сега всяка вечер адресирам писма,

макар и само аз да си ги чета.

Един ден някой ще намери тази прашна кутия 

и ще прочете за нашата силна магия.