16.05.2019 г., 7:00

Кутия със стари писма

988 0 0

На прашния таван в 1 през нощта, 

намерих кутия със стари писма.

Зарових носа си дълбоко във тях -

хиляди спомени покрити със прах.

 

Плаках и смеех се дълго.

Сърцето ми бе някога пълно.

Избледнели снимки разкриват съдба,

която превърна се в моя мечта.

 

Неосъществима, сърцето с любов се спомина.

Усмивката мигновено на лицето застина.

Надеждата моя отдавна я няма,

а споменът превърна се в болезнена рана.

 

Остана ми само да свикна сама,

да му забравя очите, устните и гласа.

Да се преструвам аз на щастлива, 

да чакам от другата страна да мина.

 

До там сега всяка вечер адресирам писма,

макар и само аз да си ги чета.

Един ден някой ще намери тази прашна кутия 

и ще прочете за нашата силна магия. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...