13 сент. 2009 г., 23:23

Кутията на Пандора

998 0 1

(за тези, които редовно влизат в Facebook)

 

Всеки ден една кутия

чака ме от сутринта.

Там какво ли ще открия:

болка, сън или мечта?

 

Смелост ли е да отвориш

и да видиш поразен,

че едно е да говориш –

друго е да си сразен,

 

очарован, изненадан,

или пък докрай смутен

от това, що ти се пада.

Боже мили!!! Това? На мен???

 

Може да е залъгалка

или пък е зла шега –

но от таз кутия малка

всичко е дошло в света…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...