13.09.2009 г., 23:23

Кутията на Пандора

992 0 1

(за тези, които редовно влизат в Facebook)

 

Всеки ден една кутия

чака ме от сутринта.

Там какво ли ще открия:

болка, сън или мечта?

 

Смелост ли е да отвориш

и да видиш поразен,

че едно е да говориш –

друго е да си сразен,

 

очарован, изненадан,

или пък докрай смутен

от това, що ти се пада.

Боже мили!!! Това? На мен???

 

Може да е залъгалка

или пък е зла шега –

но от таз кутия малка

всичко е дошло в света…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...