(за тези, които редовно влизат в Facebook)
Всеки ден една кутия
чака ме от сутринта.
Там какво ли ще открия:
болка, сън или мечта?
Смелост ли е да отвориш
и да видиш поразен,
че едно е да говориш –
друго е да си сразен,
очарован, изненадан,
или пък докрай смутен
от това, що ти се пада.
Боже мили!!! Това? На мен???
Може да е залъгалка
или пък е зла шега –
но от таз кутия малка
всичко е дошло в света…
© Димитър Дянков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
