5 мар. 2020 г., 07:52

Квазимодо

1.5K 2 9

      Оставаш с "милостта" на бурята,

      с несметните и остри песъчинки...

      Камбанария!Вятър!Другите -

      парченца от съдбата ти събират.

 

      Очите ти са взрени в мрака им...

      Раздиращи светкавици нахлуват!

      Молитви се изричат - всякакви.

      Недъгавите храма си ще срутят!

 

      Издигат се стени с безвремие...

      Препълнили торбички и търбуси,

      иконописците на демони

      не дават светлината да се спусне!

 

      Прегърбен от надежди - ти стоиш,

      за да опазиш жива Есмералда!

      И силата на твоите черти

      снижава бурята до барикада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре идейно замислено!
  • " Издигат се стени с безвремие...
    Препълнили торбички и търбуси,
    иконописците на демони
    не дават светлината да се спусне!"
    Аплодисменти!
  • Благодаря Ви,приятели!Успехът е за тези,които намират за себе си смисъла на вложеното в нашата поезия.Радвам се,че има такива силни предизвикателства!
  • Петре, харесва ми - гласувам и после пак гласувам, макар че са ми свършили гласовете и някой от предишните гласове отпада - на това му викам "преместване". Случва се да съм коментирала, че гласувам, но после гласът ми отишъл другаде. Аз не съм виновна, че се появяват по-хубави и по-хубави стихове Нека това да има- хубава поезия!
  • Наистина е много добро и силно, със силни думи е писано и има силен заряд. Силно.

    Абе, Краси, разбрах те, ама като как така се премества глас? Представих си как извикваш, с гласа си и после гониш звуковите вълни, интерференцията и дифракцията, да ги преместиш. Закачам се. 😀

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...