5.03.2020 г., 7:52

Квазимодо

1.5K 2 9

      Оставаш с "милостта" на бурята,

      с несметните и остри песъчинки...

      Камбанария!Вятър!Другите -

      парченца от съдбата ти събират.

 

      Очите ти са взрени в мрака им...

      Раздиращи светкавици нахлуват!

      Молитви се изричат - всякакви.

      Недъгавите храма си ще срутят!

 

      Издигат се стени с безвремие...

      Препълнили торбички и търбуси,

      иконописците на демони

      не дават светлината да се спусне!

 

      Прегърбен от надежди - ти стоиш,

      за да опазиш жива Есмералда!

      И силата на твоите черти

      снижава бурята до барикада...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Много добре идейно замислено!
  • " Издигат се стени с безвремие...
    Препълнили торбички и търбуси,
    иконописците на демони
    не дават светлината да се спусне!"
    Аплодисменти!
  • Благодаря Ви,приятели!Успехът е за тези,които намират за себе си смисъла на вложеното в нашата поезия.Радвам се,че има такива силни предизвикателства!
  • Петре, харесва ми - гласувам и после пак гласувам, макар че са ми свършили гласовете и някой от предишните гласове отпада - на това му викам "преместване". Случва се да съм коментирала, че гласувам, но после гласът ми отишъл другаде. Аз не съм виновна, че се появяват по-хубави и по-хубави стихове Нека това да има- хубава поезия!
  • Наистина е много добро и силно, със силни думи е писано и има силен заряд. Силно.

    Абе, Краси, разбрах те, ама като как така се премества глас? Представих си как извикваш, с гласа си и после гониш звуковите вълни, интерференцията и дифракцията, да ги преместиш. Закачам се. 😀

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...