Оставаш с "милостта" на бурята,
с несметните и остри песъчинки...
Камбанария!Вятър!Другите -
парченца от съдбата ти събират.
Очите ти са взрени в мрака им...
Раздиращи светкавици нахлуват!
Молитви се изричат - всякакви.
Недъгавите храма си ще срутят!
Издигат се стени с безвремие...
Препълнили торбички и търбуси,
иконописците на демони
не дават светлината да се спусне!
Прегърбен от надежди - ти стоиш,
за да опазиш жива Есмералда!
И силата на твоите черти
снижава бурята до барикада...
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »