Къде...

Поэзия

863 0 15

Къде...

Къде ме водите, нозе ?

По стръмен, трудно проходим нов път,

и непреброден още,

през клони тъмни, сплетени, за да ме спрат,

в трудни, безлунни нощи,

към приказни поляни, дето в мир шептят

зелени, дивни, сочни...

Къде простряхте се, ръце ?

Пръсти, заровили в тревите затрептели,

като коприна меки,

за хладен допир тъй гальовно зажаднели,

и тъй приятно леки,

че всички стръкове са силно закопнели,

за тези жадни шепи...

Къде се взирате, очи ?

Към синьо-бялата сияйна красота

на небосвода ясен,

за глътка въздух със кристална чистота

отпита в миг прекрасен,

зареян в плавния размах и волността

на птиците безстрашни...

11.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Isi-Pisi (Искра Н)

Браво како!!! Незнам защо,но като прочетох за глътката въздух със кристална чистота,направих асоциация с любовта-"преследвайки" и стремейки се към истинската любов,понякога изпитваме болка(душевна разбира се),но постигайки "целта"-болката е сладка,по-същия начин и алпинистите,достигайки върха,казват,че въздуха е така чист и разреден,че чак боли като вдишват,но знаейки,че са достигнали целта-те също я пренебрегват(болката де).

2007-01-16T22:54:57+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Нежно и красиво!
Браво!

2007-01-13T21:04:55+02:00
didislava (Дидислава)

Благодаря ви!

2007-01-13T20:04:28+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Напълно съм съгласен със Златка! Поздрави и от мен!

2007-01-13T19:55:14+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

прелестно

2007-01-13T17:58:28+02:00