Jan 11, 2007, 9:04 PM

Къде...

  Poetry
864 0 15

 

 

Къде...

 

Къде ме водите, нозе ?

По стръмен, трудно проходим нов път,

и непреброден още,

през клони тъмни, сплетени, за да ме спрат,

в трудни, безлунни нощи,

към приказни поляни, дето в мир шептят

зелени, дивни, сочни...

Къде простряхте се, ръце ?

Пръсти, заровили в тревите затрептели,

като коприна меки,

за хладен допир тъй гальовно зажаднели,

и тъй приятно леки,

че всички стръкове са силно закопнели,

за тези жадни шепи...

Къде се взирате, очи ?

Към синьо-бялата сияйна красота

на небосвода ясен,

за глътка въздух със кристална чистота

отпита в миг прекрасен,

зареян в плавния размах и волността

на птиците безстрашни...

 

11.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво како!!! Незнам защо,но като прочетох за глътката въздух със кристална чистота,направих асоциация с любовта-"преследвайки" и стремейки се към истинската любов,понякога изпитваме болка(душевна разбира се),но постигайки "целта"-болката е сладка,по-същия начин и алпинистите,достигайки върха,казват,че въздуха е така чист и разреден,че чак боли като вдишват,но знаейки,че са достигнали целта-те също я пренебрегват(болката де).
  • Нежно и красиво!
    Браво!
  • Благодаря ви!
  • Напълно съм съгласен със Златка! Поздрави и от мен!
  • прелестно

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...