Къде...
Къде ме водите, нозе ?
По стръмен, трудно проходим нов път,
и непреброден още,
през клони тъмни, сплетени, за да ме спрат,
в трудни, безлунни нощи,
към приказни поляни, дето в мир шептят
зелени, дивни, сочни...
Къде простряхте се, ръце ?
Пръсти, заровили в тревите затрептели,
като коприна меки,
за хладен допир тъй гальовно зажаднели,
и тъй приятно леки,
че всички стръкове са силно закопнели,
за тези жадни шепи...
Къде се взирате, очи ?
Към синьо-бялата сияйна красота
на небосвода ясен,
за глътка въздух със кристална чистота
отпита в миг прекрасен,
зареян в плавния размах и волността
на птиците безстрашни...
11.01.2007
© Дидислава All rights reserved.