Jan 11, 2007, 9:04 PM

Къде...

  Poetry
862 0 15

 

 

Къде...

 

Къде ме водите, нозе ?

По стръмен, трудно проходим нов път,

и непреброден още,

през клони тъмни, сплетени, за да ме спрат,

в трудни, безлунни нощи,

към приказни поляни, дето в мир шептят

зелени, дивни, сочни...

Къде простряхте се, ръце ?

Пръсти, заровили в тревите затрептели,

като коприна меки,

за хладен допир тъй гальовно зажаднели,

и тъй приятно леки,

че всички стръкове са силно закопнели,

за тези жадни шепи...

Къде се взирате, очи ?

Към синьо-бялата сияйна красота

на небосвода ясен,

за глътка въздух със кристална чистота

отпита в миг прекрасен,

зареян в плавния размах и волността

на птиците безстрашни...

 

11.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво како!!! Незнам защо,но като прочетох за глътката въздух със кристална чистота,направих асоциация с любовта-"преследвайки" и стремейки се към истинската любов,понякога изпитваме болка(душевна разбира се),но постигайки "целта"-болката е сладка,по-същия начин и алпинистите,достигайки върха,казват,че въздуха е така чист и разреден,че чак боли като вдишват,но знаейки,че са достигнали целта-те също я пренебрегват(болката де).
  • Нежно и красиво!
    Браво!
  • Благодаря ви!
  • Напълно съм съгласен със Златка! Поздрави и от мен!
  • прелестно

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...