didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
11 ene 2007, 21:04

Къде...

  Poesía
867 0 15

 

 

Къде...

 

Къде ме водите, нозе ?

По стръмен, трудно проходим нов път,

и непреброден още,

през клони тъмни, сплетени, за да ме спрат,

в трудни, безлунни нощи,

към приказни поляни, дето в мир шептят

зелени, дивни, сочни...

Къде простряхте се, ръце ?

Пръсти, заровили в тревите затрептели,

като коприна меки,

за хладен допир тъй гальовно зажаднели,

и тъй приятно леки,

че всички стръкове са силно закопнели,

за тези жадни шепи...

Къде се взирате, очи ?

Към синьо-бялата сияйна красота

на небосвода ясен,

за глътка въздух със кристална чистота

отпита в миг прекрасен,

зареян в плавния размах и волността

на птиците безстрашни...

 

11.01.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Isi-Pisi (Искра Н)
    Isi-Pisi (Искра Н)
    Браво како!!! Незнам защо,но като прочетох за глътката въздух със кристална чистота,направих асоциация с любовта-"преследвайки" и стремейки се към истинската любов,понякога изпитваме болка(душевна разбира се),но постигайки "целта"-болката е сладка,по-същия начин и алпинистите,достигайки върха,казват,че въздуха е така чист и разреден,че чак боли като вдишват,но знаейки,че са достигнали целта-те също я пренебрегват(болката де).
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Нежно и красиво!
    Браво!
  • didislava (Дидислава)
    didislava (Дидислава)
    Благодаря ви!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Напълно съм съгласен със Златка! Поздрави и от мен!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    прелестно

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0