rozanamechtite (Лова Евтимова) rozanamechtite (Лова Евтимова)
5
6 нояб. 2015 г., 07:45

Къде?

1.1K 0 1

Живея аз във този пуст свят

Къде си ти

Къде

Къде

Къде?

 

Търся те

Търся те

Викам ти:

Аууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууу...

 

Но ти не си във моите нозе.

 

И залезите мрачни го доказват

Всеки път

Щом звездите се показват

Аз спомням си за миналите дни

И как

Боли

Боли

боли

 

Появяваш се във мрака ТИ

С капела на главата

Като във филма за моряка

Заставаш ТИ пред моите нозе,

А аз те питам:

„Где бе ТИ,

Къде?”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лова Евтимова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0