Къде е лятото на нашите души

Лято е - Морето пише въздишки

в умовете на мечтателите.

За отпуски питат трудови книжки,

а бирата... събира приятелите...

Слънцето отгоре гледа към плажа

и яде му се варен мамул,

а бетонът се лее и пълни кофража,

надзираван от бригадир-сомнамбул...

Лято е - с дъх на сладолед и на цаца,

оцветено от шарени плувки и сутиени,

скърцат обръчите на старата каца,

а реките... са пресъхнали вени...

Обути във джапанки, тежко дишат тълпите,

а поетите търсят най-светлата рима.

Но защо ли в душите, в душите

е зима?

10.06.2015

Георги Каменов