20 дек. 2006 г., 16:51

Къде е любовта

1.3K 0 5
Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
  • всички твърдим че я има... но колко от нас я признават открито...
    поздрави за стихотворението.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и не губи надежда!!!
  • Вярвай!
  • Дори и "заровена"я има.Има я!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...