Dec 20, 2006, 4:51 PM

Къде е любовта

  Poetry
1.3K 0 5
Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
  • всички твърдим че я има... но колко от нас я признават открито...
    поздрави за стихотворението.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и не губи надежда!!!
  • Вярвай!
  • Дори и "заровена"я има.Има я!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...