Къде е любовта
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...
© Василена Атанасова All rights reserved.
