20 dic 2006, 16:51

Къде е любовта

  Poesía
1.3K 0 5
Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
  • всички твърдим че я има... но колко от нас я признават открито...
    поздрави за стихотворението.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и не губи надежда!!!
  • Вярвай!
  • Дори и "заровена"я има.Има я!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...