20 dic 2006, 16:51

Къде е любовта

  Poesía
1.3K 0 5
Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
  • всички твърдим че я има... но колко от нас я признават открито...
    поздрави за стихотворението.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и не губи надежда!!!
  • Вярвай!
  • Дори и "заровена"я има.Има я!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...