20.12.2006 г., 16:51 ч.

Къде е любовта 

  Поезия
1024 0 5
Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена, застинала снежна покривка,
душа, обгърната в златна обвивка.
И само се питам защо ни са чувства,
когато животът всичко ни прибра.
Търся душата - отново е пуста,
заменихме я пак за материални блага...

© Василена Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение! Много си прав, губим любовта все повече и повече, но не трябва да губим надежда, трябва да бъдем силни и да се борим за нея. Вярвай!
  • всички твърдим че я има... но колко от нас я признават открито...
    поздрави за стихотворението.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и не губи надежда!!!
  • Вярвай!
  • Дори и "заровена"я има.Има я!
Предложения
: ??:??