Едно дете с крачетата си боси
не искаше да влезе в този свят -
на много незададени въпроси,
на комплименти и душевен глад.
То вярваше във слънцето щастливо,
във замъци от пясък и от кал,
от реалността, че няма по-красиво.
А утре, бе му днешен идеал.
В измисленият свят на интернета
не губеше детето своя ден.
Четеше то природните куплети,
по нищо не приличаше на мен. ...