Едно дете с крачетата си боси
не искаше да влезе в този свят -
на много незададени въпроси,
на комплименти и душевен глад.
То вярваше във слънцето щастливо,
във замъци от пясък и от кал,
от реалността, че няма по-красиво.
А утре, бе му днешен идеал.
В измисленият свят на интернета
не губеше детето своя ден.
Четеше то природните куплети,
по нищо не приличаше на мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up