Там някъде, където небето самотно
с дъждовните си устни влюбено целува
извивките прекрасни на земята,
по която стъпвал е Орфей...
А през нощта, щурците в окосените ливади
те възвисяват толкоз близо до звездите...
че само да протегнеш някоя ръка,
ще ги докоснеш, събереш,
в гердан ще ги нанижеш
за шийката на твоята любима.
А сутринта - превърнали се на роса,
изчезват и се връщат на небето. ...