30 мар. 2014 г., 22:51

Къде изчезна? Остани!

778 1 2

Къде изчезна? Остани!

Без теб не мога да съм цяла.

Чуй, лудостта у мен звъни!

И в думи съм се разпиляла...

 

Но само с тебе съм Река!

И близка, и така далечна...

Край бреговете си тека,

осъдена да бъда вечна.

 

И само с тебе съм небе,

което дъждове сънува...

На заем ще ти дам криле -

във облаците ми да плуваш...

 

Не искам в мене да боли

от разпилените копнежи...

И тишината да вали,

по-необятна от безбрежие...

 

Не искам да горчи нощта

като кафето недопито...

И въглените на страстта

да избледняват във очите.

 

Не си отивай! Аз съм Път,

който в душата ти дълбае...

Неповторима! Като смърт,

която обещава Рая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...