Къде изчезна? Остани!
Къде изчезна? Остани!
Без теб не мога да съм цяла.
Чуй, лудостта у мен звъни!
И в думи съм се разпиляла...
Но само с тебе съм Река!
И близка, и така далечна...
Край бреговете си тека,
осъдена да бъда вечна.
И само с тебе съм небе,
което дъждове сънува...
На заем ще ти дам криле -
във облаците ми да плуваш...
Не искам в мене да боли
от разпилените копнежи...
И тишината да вали,
по-необятна от безбрежие...
Не искам да горчи нощта
като кафето недопито...
И въглените на страстта
да избледняват във очите.
Не си отивай! Аз съм Път,
който в душата ти дълбае...
Неповторима! Като смърт,
която обещава Рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
