Къде изчезна? Остани!

30 mar 2014, 22:51

Poesía

648 1 2

Без теб не мога да съм цяла.

Чуй, лудостта у мен звъни!

И в думи съм се разпиляла...

Но само с тебе съм Река!

И близка, и така далечна...

Край бреговете си тека,

осъдена да бъда вечна.

И само с тебе съм небе,

което дъждове сънува...

На заем ще ти дам криле -

във облаците ми да плуваш...

Не искам в мене да боли

от разпилените копнежи...

И тишината да вали,

по-необятна от безбрежие...

Не искам да горчи нощта

като кафето недопито...

И въглените на страстта

да избледняват във очите.

Не си отивай! Аз съм Път,

който в душата ти дълбае...

Неповторима! Като смърт,

която обещава Рая...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.