Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло,
дали за обичта ми в края ти е знак?
Сърцето си опазих трудно, но е цяло,
лепено е тук-там, но просто няма как.
Дали е след завоя бабината къща?
Трендафилът ухае сладко, чак до тук
и с леки стъпки младостта ми се завръща,
дочувам стара песен, позабравен звук.
Една пътека. Спомените с мене бяха,
В тревите грееха забравени очи.
Чардак небесен. Баба с обич маха...
И носи топло мляко. Мъничко горчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Метлата мете ланшна шума, бурята назрява... 
