Oct 28, 2021, 9:08 AM 2021-10-28T09:17:17+03:00

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?

Poetry » Philosophical

801 2 8

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?

В червено храстче там, отляво запламтяло,
дали за обичта ми в края ти е знак?
Сърцето си опазих трудно, но е цяло,
лепено е тук-там, но просто няма как.

Дали е след завоя бабината къща?
Трендафилът ухае сладко, чак до тук
и с леки стъпки младостта ми се завръща,
дочувам стара песен, позабравен звук.

Една пътека. Спомените с мене бяха,
В тревите грееха забравени очи.
Чардак небесен. Баба с обич маха...
И носи топло мляко. Мъничко горчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Пепи!

2021-10-28T14:00:54+03:00
palenka (П Антонова)

Красиво е!

Наде - последният куплет е красива образна картина! Като снимката!

2021-10-28T13:59:38+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви! За чернобелия стих, специално! Метлата мете ланшна шума, бурята назрява...

2021-10-28T13:58:13+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

"Дали е след завоя бабината къща?
Трендафилът ухае сладко, чак до тук
и с леки стъпки младостта ми се завръща,
дочувам стара песен, позабравен звук.

Една пътека. Спомените с мене бяха,
В тревите грееха забравени очи.
Чардак небесен. Баба с обич маха...
И носи топло мляко. Мъничко горчи... "!

2021-10-28T12:52:25+03:00
генек (Георги Коновски)

Всяка пътека има начало -
откъдето тръгваш.
И край -
понякога в пропаст,
понякога се влива в пътя...
Тръгни
и ще видиш.

Това е толкова бял стих, че мак чернее...
А стихотворението ми хареса - полетно, като път на метла по нощно небе в буря.

2021-10-28T11:11:15+03:00