Къде отива любовта,
когато тихичко от нас си тръгва?
Дали самотна скита се в нощта,
или чака някой друг да я прегърне?
Дали към него тя ще е добра,
замечтана, тиха и копнежна,
или в сърцето му ще забие отровната стрела
и ще разбие любовните миражи?
За тази муза любовта
много може да се каже,
но за мене има две лица
и не към всеки е била
нежна, мила и сърдечна.
На едните дава им крила
да политат в небесата,
но за други мащеха е зла
и раздира им от скръб сърцата.
За едните слънчев лъч небесен е,
много обич им дарява,
но за някой - облак черен е
и от ревност кара го да полудява.
Аз не искам таз любов,
която кара ме да страдам,
ще я пусна да си иде тя от мен
и друга обич ще си хвана.
© Пламена Владимирова Все права защищены
положителните оценки и коментари!
А за теб мила Стойна, която
оценяваш положително еротичните ми отклонения,
обещавам,че следващия ми стих ще бъде с такава тематика !
Поздрави и много усмивки от мен на всички!