Къде отиваш
Къде си мислиш, че отиваш?
Залезът отдавна е заспал.
И в своето ложе е оставил
За тебе, вкаменени въглени и кал!
От спомени горещи ли се учиш.
На времето, пропуснал да сполучиш.
Когато, можеше да бъдеш със сан!
Сега е късно, не се залъгвай сам!
Къде си мислиш, че отиваш?
На север, в ледовете, за да мръзнеш сам?
Ще те настигнат бели нощи.
И ти ще страдаш неразбран!
От студовете и сърцето ще замръзне.
Не нужно ще ти служи, да тупти!
Отчаян с писмо ще ми отвърнеш
Сгреших, немога без искри!
Къде си мислиш, че отиваш?
В тайгата, за да потънеш в нейните гори!
Недей! Ще вие, шумът ще те срази!
За твоята незнайност - забрави!
На трудните места да разиграваш
Животът свой- за другите мечти!
Ще те принудят сам да умножаваш.
С мене щастливите си дни!
,
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
