Къде си мислиш, че отиваш?

Залезът отдавна е заспал.

И в своето ложе е оставил

За тебе, вкаменени въглени и кал!

От спомени горещи ли се учиш.

На времето, пропуснал да сполучиш.

Когато, можеше да бъдеш със сан!

Сега е късно, не се залъгвай сам!

Къде си мислиш, че отиваш?

На север, в ледовете, за да мръзнеш сам?

Ще те настигнат бели нощи.

И ти ще страдаш неразбран!

От студовете и сърцето ще замръзне.

Не нужно ще ти служи, да тупти!

Отчаян с писмо ще ми отвърнеш

Сгреших, немога без искри!

Къде си мислиш, че отиваш?

В тайгата, за да потънеш в нейните гори!

Недей! Ще вие, шумът ще те срази!

За твоята незнайност - забрави!

На трудните места да разиграваш

Животът свой- за другите мечти!

Ще те принудят сам да умножаваш.

С мене щастливите си дни!

,