Къде са героите
Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово,
което споменава големците.
Били сме роби, а какво е ново
във вярата ни и дори в мечтите?
От хиляди напиращи въпроса,
не мога съществото да отсея.
Героите ни, всъщност за какво са
загинали? Посърнал съм... Немея!
Отново командорят големците,
окрали и налъгали народа...
Зарите са наслада за очите,
превърнала бездушието в мода...
Герои, не съдете свойте внуци!
България не се е променила!
Мечтата ви, на нас не ни се случи,
но вие я създадохте със сила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
