Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово,
което споменава големците.
Били сме роби, а какво е ново
във вярата ни и дори в мечтите?
От хиляди напиращи въпроса,
не мога съществото да отсея.
Героите ни, всъщност за какво са
загинали? Посърнал съм... Немея! ...