13 авг. 2023 г., 21:44

Къде сгреших, дядо?

443 0 1

Има ли живот преди смъртта,

или това е просто една красива лъжа?

Кажи ми, дядо,

съществува ли щастие, любов, наслада,

или само тъга, завист и омраза?

Дадох всичко, дядо,

това, което успях,

но то никога не бе достатъчно.

Къде греша, дядо?

Мразя, че обичам,

мразя, че от любовта си не се отричам.

Какво направих, дядо?

Защо заслужавам тази неописуема болка

като нож в сърцето ми - ето толкова жестока.

Искам спокойствие, мир на душата,

но всички ме тъпчат, все едно съм малка мравка.

Как да оцелея, дядо?

Да стана безразлична, да тая в себе си омраза

като всички останали - пусти и празни,

душата им - развала.

Защо все на мен, дядо?

Вземи ме с теб, отведи ме на някое далечно място,

където на душата ми почерняла няма да е толкова тясно.

Побирам в себе си всички проблеми на хората

и все никога не съм достатъчна...

Отиват си от мен

и накрая аз излизам техният проблем.

 

Къде сгреших, дядо? Къде сгреших...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И в най-мрачните времена, слънцето изгрява всеки ден, което ни дава надежда. Горе главата. Накрая всичко се нарежда по местата си. Пишеш въздействащо!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...