Къде сгреших, дядо?

Има ли живот преди смъртта,

или това е просто една красива лъжа?

Кажи ми, дядо,

съществува ли щастие, любов, наслада,

или само тъга, завист и омраза?

Дадох всичко, дядо,

това, което успях,

но то никога не бе достатъчно.

Къде греша, дядо?

Мразя, че обичам,

мразя, че от любовта си не се отричам.

Какво направих, дядо?

Защо заслужавам тази неописуема болка

като нож в сърцето ми - ето толкова жестока.

Искам спокойствие, мир на душата,

но всички ме тъпчат, все едно съм малка мравка.

Как да оцелея, дядо?

Да стана безразлична, да тая в себе си омраза

като всички останали - пусти и празни,

душата им - развала.

Защо все на мен, дядо?

Вземи ме с теб, отведи ме на някое далечно място,

където на душата ми почерняла няма да е толкова тясно.

Побирам в себе си всички проблеми на хората

и все никога не съм достатъчна...

Отиват си от мен

и накрая аз излизам техният проблем.

Къде сгреших, дядо? Къде сгреших...