Къде ще идеш без морето, без чайките и вечния им вик, коя звезда по пътя ще ти свети - нали остава фара тук? По улици, бездомна, ще се скиташ, сама ще вдигаш своя ешафод, а вечер ще сънуваш пак вълните и рибите с немия им зов. Така ще съхнеш, тихо ще угасваш далече от морето и Бургас, далеч от всичко, що за теб е свято, дори от собственото твое "Аз".
Ех, че хубаво си го казала , мисля вие родените до морето се сраствате с него,обичате го повече от всичко, сигурни сте до него.Както аз погледна ли на юг- Родопите, на другата страна - Балкана, аз върху тепетата и затова обичам моето място.Разбъбрих се, защото те нямаше и си ми домиляла.Целувка, Таничка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасен стих!
Поздрав и прегръдка!